Всички аквариумни обитатели имат определени изисквания към характеристиките на водата, за да растат и се развиват успешно. Фактори като твърдост, киселинност/алкалност и соленост трябва да бъдат поддържани в оптимални граници. Щом като веднъж сме установили зрял аквариум, е добре да проверяваме химията периодично, използвайки тестовете, които предлагаме. Те могат да измерват един или няколко показателя – JBL тест 7 в 1, Aquili тест 7 в 1, Eheim тест 5 в 1, Dennerle тест 6 в 1 и др.
Степента на киселинност или алкалност се изчислява по pH скала, чийто обхват е от 1 до 14. Вода с pH 7.0 се приема за неутрална, под 7.0 за кисела, а над 7.0 за алкална. Малко организми, особено риби, издържат на индекси от двете ѝ страни. pH скалата е логаритмична, като всяко изместване с една единица показва десеторно покачване или намаляване на киселинността/алкалността. Нива под 5.0 и над 8.0 в сладководен аквариум са смъртоносни за повечето обитатели. Затова от особена важност е редовното следене на стойностите им.
В природата твърдостта се влияе от субстрата, над който водата тече, а в морските аквариуми е винаги висока. Тя е мярка за наличието най-вече на калциеви и по-малко на магнезиеви йони. Общата твърдост е тази, която интересува акваристите, тъй като в нея се включва значимата индикация на калциевата твърдост (KH). Общата твърдост се измерва в немски градуси (dH). Принадлежностите за премерването ѝ включват реактиви, които сменят цвета си и са подобни на тези отмерващи pH.
Солената вода се използва само в морските и бракичните аквариуми. Солеността се мери с помощта на хидрометър, който показва специфичното тегло на водата. Този показател е коефициент на водата, сравнена със същото количество дестилирана такава при 4C, която е с тегло от 1.000. Стойността му е по-висока в морска, отколкото в сладка вода, което се дължи на наличието на соли и други елементи. За регулирането му в морски аквариум добавете морска сол за повишаване или пък прясна вода за намаляване.
Солеността, твърдостта и pH може да се регулират, но това е хубаво да става постепенно. Големите промени във водните параметри са пагубни за живите организми. В сладководните аквариуми изобилната растителност прави водата по-мека, тъй като усвоява разтворените соли. Морската вода се стабилизира при pH от 8,3 до 8,4, но е възможно да варира от киселинните отпадъчни вещества на рибите и безгръбначните. Най-честите причини за влошено качество на средата са пренаселването, неефикасната филтрация и прехранването.
Чрез смяната на водата се подпомага контролът на нитратите и амонячните натрупвания. Подменената вода трябва да бъде с pH, химически състав и температура, каквито има останалата в аквариума. Препоръчително е да я наливаме бавно. По време на смените е добре да подновим някои от филтърните пълнежи, но не изцяло, за да не увредим колонизираните в тях полезни бактерии. При източване е хубаво да отстраним наслояванията от дъното и между растенията и камъните.