Този сайт използва "бисквитки", с цел подобряване качеството на услугите. Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с използването на "бисквитки".
Безплатна експресна доставка до адрес за всички поръчки над 49 лв.!

Митове в акваристиката (четвърта част)

Posted by parvan 04/11/2022 0 Comment(s)

Продължаваме с поредицата за митовете в акваристиката с настоящата част, в която ще разгледаме нови три разпространени легенди. Както вече споменахме, това са неверни схващания, които от години битуват сред нашето общество. По някаква причина не се проверяват фактите в тях и безропотно им се вярва. Това води единствено до проблеми, а в някои случаи и до рестартиране на аквариуми. Нашата задача е да ви информираме кое е грешно и не бива да се прави в домашната ни екосистема.
Първата теза е „Гупите са идеални риби за начинаещи“. Това се отнася по-скоро за дивите им разновидности, но не бихме казали, че е валидно за пъстрите подвидове. Първите са жилави и приспособими, като могат да живеят безпроблемно и в морска вода. При другите нагаждането към новите условия е по-труден процес и за тях са нужни много повече грижи. Когато се пуснат в незрели или в недобре поддържани акваскейпове, пъстрите гупи са податливи на зарази и заболявания.
В този ред на мисли добавяме и обстоятелството, че дори и при най-добрите околни предпоставки пъстрите гупи не се комбинират с други видове. Мъжките са агресивни помежду си, както и с женските, в резултат на което е хубаво дамите да бъдат колкото се може повече. Освен това със своите дълги опашки и гръбен плавник са лесна мишена за други екземпляри, които обичат да се хранят с тях, като барбуси, скаларии, сомчета и тетри. От всичко казано произлиза, че гупите не са подходящи за млади акваристи.
Второто предание е, че „Дънните филтри са остарели“. По принцип няма нищо лошо в използването на тази филтрираща система и даже е много добра инвестиция. Безспорно имат и слаби страни, като това, че не са съвместими с повечето растения, особено при тези с коренища, при които се забавя развитието. Те зависят от субстрата – големите скали блокират притока на вода и създават мъртви точки, което затруднява филтрацията. За най-голяма полза притокът се увеличава максимално и не забравяйте качествената поддръжка.
Третото сказание е, че „Твърдата и алкална вода не е пригодна за тропическите аквариумни обитатели“. Нека си кажем, че повечето любимци не се интересуват много-много какво точно е pH. Това, което наистина не харесват, са резките промени в средата. Карбонатната твърдост потиска окисляването, което води до чудесни стабилни условия. Основният проблем, свързан с гореспоменатата твърда и алкална вода е, че рибите, които предпочитат по-меката такава не са склонни да хвърлят хайвера си.
В заключение можем да кажем, че не трябва да се подвеждаме по „легендите в акваристиката“, а да проверяваме предварително и щателно всяка информация, която се отнася за нашето хоби. Ако се поколебаете, екипът ни е насреща. Колегите ни са винаги готови да ви проведат правилната консултация, за да избегнете своеобразното потъване в митове, легенди и всякакви други съмнителни текстове или изказвания. Търсете само най-доброто за отглеждането на аквариумните обитатели във физическите ни магазини и на нашия сайт.

Leave a Comment